Вече толкоз години
във футболната игра
с много купи и титли

Празен е кадърът, пустиня в анфас,
но ето че птици прелитат над нас,
раздвижва се времето, оживява пейзажът,

Надеждата крепи човека,
Надежда - нужна ми е тя
и просто, тъй, лека по лека,

Кое ме кара да се чувствам
тъй хубаво, тъй празнично дори,
макар да е обикновен денят ми

Седиш и слушаш тишината,
улавяш всеки миг от вечността
и жадно пак поглеждаш към луната,

Всичко е толкова просто,
че чак не вярваш в чудеса,
замислиш ли се малко, после,