Постинг
22.02.2015 17:11 -
Белите лястовици
Автор: 1malig
Категория: Лични дневници
Прочетен: 136 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2015 23:25
Прочетен: 136 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 28.07.2015 23:25
Празен е кадърът, пустиня в анфас,
но ето че птици прелитат над нас,
раздвижва се времето, оживява пейзажът,
но някой провиква се – Е Аз па да кажа,
започва се врява, и спор, и къвга,
а ятото гледа от горе това,
но Аз да съм първи, кажи им бе Ути,
Аз знаеш ли кой съм, Аз - много пъти,
съм мачкал и бил съм и имам авери,
и пия Аз много, въртя далавери, ...
И хората слушат, въздишат и цъкат –
Егати живота! ... и цъкайки млъкват.
А ятото хвърква, напреде е веч,
без диря минава и е далеч,
остават тъгата, злоба и стрес,
едни заминават след ятото днес,
други се бутат – да стъпят до Ути,
и искат да мачкат, и те много пъти,
а трети смирено стоят, но със свити сърца,
стоят безучастно срещу завистта...
А птици веч няма, мъждукат надежди,
опяват попове, подминават невежи,
вдовици оплакват бездомни деца,
и чакаме ято – но точно кога?
Не знаем дефакто, защо са ни птици,
че мъката гот е – секс, ром и жици,
чалгия и порно, пумия и кал,
Аз с Ути искаме ..., това съм избрал.
И става тук киша, и киша е там.
Не ято ни трябва, а плитък казан. -|--
но ето че птици прелитат над нас,
раздвижва се времето, оживява пейзажът,
но някой провиква се – Е Аз па да кажа,
започва се врява, и спор, и къвга,
а ятото гледа от горе това,
но Аз да съм първи, кажи им бе Ути,
Аз знаеш ли кой съм, Аз - много пъти,
съм мачкал и бил съм и имам авери,
и пия Аз много, въртя далавери, ...
И хората слушат, въздишат и цъкат –
Егати живота! ... и цъкайки млъкват.
А ятото хвърква, напреде е веч,
без диря минава и е далеч,
остават тъгата, злоба и стрес,
едни заминават след ятото днес,
други се бутат – да стъпят до Ути,
и искат да мачкат, и те много пъти,
а трети смирено стоят, но със свити сърца,
стоят безучастно срещу завистта...
А птици веч няма, мъждукат надежди,
опяват попове, подминават невежи,
вдовици оплакват бездомни деца,
и чакаме ято – но точно кога?
Не знаем дефакто, защо са ни птици,
че мъката гот е – секс, ром и жици,
чалгия и порно, пумия и кал,
Аз с Ути искаме ..., това съм избрал.
И става тук киша, и киша е там.
Не ято ни трябва, а плитък казан. -|--
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4